HDR от единичен RAW формат кадър |
|
| HDRI (High Dynamic Range Imaging) в обработката на компютърни графики и фотографии е набор от техники, които позволяват по-голям динамичен обхват при осветяването между най-светлата и най-тъмната област от изображенията. Като цяло ефекта HDR (High Dynamic Range) е най-добре е изразен при кадри съдържащи детайли с рязка разлика в осветяването. За пример може да дадем почти всеки кадър, в който участва силен светлинен източник намиращ се директно срещу камерата. Такива на пример са изгревите, залезите, силни прожектори попадащи директно в сензора. | |
 |
 |
|
При нормално заснемане на такъв тип изображения вариантите са два. Единя е да се преосвети небето и да се вижда земята, а другия да се вижда небето, но да е недостатъчна експозицията за земята поради голямата разлика в осветеността. За подобни кадри се получава доста ефектна обработката с HDR. От тук идва и изискването за избор на добра композиция за този ефект. Обикновено HDR изображения се постигат посредством метода „exposure bracketing”. Този метод представлява улавяне на един и същи кадър с различен параметър на експозицията. Всички професионални и полупрофесионални а вече и доста любителски цифрови фотоапарати имат вградени функции за това. С прости думи целта на тази техника е да се направят множество снимки на един и същи кадър с различно осветяване. До тук всичко звучи лесно, но на практика това изисква сериозно планиране. Налага се използването на статив, защото е нужно заснемането на множество кадри от идентична позиция с разлика в експозицията. Също така най-добре е да се работи с дистанционно при снимането. Това е така защото дори и най-малкото трепване от натискането на копчето на апарата може да внесе разминаване с минимален градус но достатъчно за добавянето на различия в кадрите и от там провалянето на ефекта. Тези изисквания правят този тип фотография доста ангажираща. Един доста по-прост метод за прилагане на HDR ефекта е обработката на единичен RAW формат кадър. Предимството на този метод пред „exposure bracketing” е, че всичко се постига само от един кадър. За целта е нужно кадъра да бъде заснет в RAW формат. Причината е, че този формат също както фотографския негатив има по-широк динамичен диапазон или цветова гама от другите крайни формати на цифрови избражения (jpeg, png, tiff). Идеята за RAW цифровия формат е да запази минимална загуба на информация от данните, които се улавят от сензора и обкръжаващите условия. Както разбрахме за да постигнем HDR ефект се нуждаем от множество кадри с цел да добием информация за зоните с „правилна” експозиция от всеки един от тях. За разлика от метода „exposure bracketing” множеството снимки при HDR от единичен кадър се постигат чрез обработка на кадъра и извличането на снимки с допълнително софтуерно коригирани експозиции. След като получим достатъчно кадри (поне три като най-често те са с нулева „нормална”, положителна „преосветена” и отрицателна „неосветена” експозиция) може да пристъпим към обработката HDR. Казано с прости думи програмата за HDR обработка ще вземе полезната информация от 3-те кадъра и ще я обедини в един кадър. Крайния ефект от това, ще е контрастно наситено небе с ясно изразена и добре осветена земя и подчертаване на детайлите на снимката. |
|
 |
 |
|
Като заключение, ще отбележа, че няма такова нещо като безплатен обяд. Поради простата причина, че „exposure bracketing” метода се състои от множество съвършено различни кадри заснети при различна експозиция и всеки един от тях съдържащ свой собствен широк диапазон от цветове, то е ясно че този метод ще има несравнимо по-качествен резултат от метода на единичния кадър. От другата страна на везната седи това, че е просто не винаги имаме нужната подготовка и реализация за “exposure bracketing” а и обикновено добрите кадри стават неочаквано и спонтанно… |
|